Историците от недалечното бъдеще ще коментират 2026 година като преломна година във войната срещу Украйна. Преломна не толкова на фронта, колкото в оценките на руското общество за собственото им ръководство и за състоянието на Русия като цяло.

Нагласите на руснаците спрямо Путин и войната претърпяха значителни промени. Няма го вече оптимизмът, че икономиката ще устои на всякакви санкции. Патриотизмът избледнява и все по-често дори в Z-каналите се прокрадват признания, че Русия не може да спечели войната. Това все повече се дължи на успешните украински далекобойни удари дълбоко в тила на Русия, както и на буксуването на фронта.

Путин губи вълшебната си сила. Властта остава в ръцете му, но магията  избледнява. Прозира вече истинският му облик. Хората все по-често забелязват един суетящ се старец с тънки крака, чиито мускули са се размекнали под увисналия му костюм. Вече е невъзможно да си представим предвоенния Путин, гол до кръста и яздещ черен кон. Путин вече не е суперменът, пазещ интересите на обикновените хора; той се страхува от дроновете и от интернет повече от обикновения човек. Той е объркан и е престанал да вдъхва доверие дори на управляващия елит. От гарант се превръща в бреме.

"Виновникът" за промяната в настроенията в Русия са успехите на украинската армия.

Украинската съпротива, съчетана с революцията в дроновете, създаде патова ситуация на фронта и превърна самата фронтова линия в зона на смъртта. Дори Z-каналите спряха да настояват за мобилизация, защото сега това означава само, че дронове ще убиват още повече хора. 

А сега дойдоха и украинските удари по петролните рафинерии - на практика по цялата руска територия. Те са живо свидетелство за безсилието на руските власти и неспособността им да гарантират сигурността на гражданите.

а рашките с жива сила. Това казва всичко в т.ч. и за изхода на войната.