Неформалният разговор между Путин и Си Дзинпин приключи след около час и половина, след което руският Aurus с китайска регистрация се отправи към летището.

Хубаво си поговориха двамата, прагматично и дори на моменти остро. Беседата протече без излишна дипломатическа помпозност. Москва и Пекин ясно заявиха какво искат един от друг и къде не са готови да отстъпят.

По отношение на Украйна Кремъл очерта за Пекин границите на приемливите отстъпки: на какви компромиси е готова Москва за замразяването на конфликта (Запорожка и Херсонска области) и къде няма да отстъпи (ЛНДР, Крим). За Си е важно да разбере за какво да се готви - за затихване на военните действия или за нов кръг на ескалация. Путин го "успокои“, че войната ще продължи поне докато Донбас не бъде напълно под руски контрол.

Относно газопровода „Силата на Сибир 2“ нищо конкретно не бе договорено. Честно казано Си не бърза, изтръгвайки максимални отстъпки с разбирането, че Русия няма къде да ходи, след като вече е загубила европейския пазар. Отделно двамата поговориха и за заобикалянето на санкциите, включително каналите за плащане, работата на банките и доставките на електроника. Китайският лидер не е против увеличаване на доставките, но не за хубави очи. Всичко ще трябва да се плаща, и то на тройна цена.

Като цяло се създава отчетливото усещане, че Си не толкова обсъждаше перспективите за съюз, колкото методично измерваше зависимостта на Кремъл от Пекин: колко още може Москва да издържи, къде са нейните слабости и каква цена е готова да плати за китайската "подкрепа“. Оттук и студеният прагматизъм на Пекин: Китай се нуждае от Русия като стратегически ариергард и противотежест на Запада, а не като равноправен съюзник. 

Китай няма намерение да бъде гарант за Русия; за китайците Русия не е "по-малък брат“, а просто полезен ресурсен придатък. Самият Путин описа тази роля доста точно след срещата: "Русия е готова да продължи да бъде надежден доставчик на енергия за Китай“.